19.11.2009 г., 23:39 ч.

Колелета 

  Поезия » Друга
913 0 6

Набирам скорост аз по склона,
инерцията в мене се роди.
За спицата ми закачи се панталона -
паднах, станах и боли.

Дрехата ми вече не е цяла,
кръв, прах, пясък... камъни дори.
Спомних си как бях се смяла,
щастлива, бяла... в по-предишните ми дни.

Ето рана имам аз голяма -
червена, кална и сълзи.
На коляното ми цяла яма!
Паднах, станах и боли...

© Карина Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??