Набирам скорост аз по склона,
инерцията в мене се роди.
За спицата ми закачи се панталона -
паднах, станах и боли.
Дрехата ми вече не е цяла,
кръв, прах, пясък... камъни дори.
Спомних си как бях се смяла,
щастлива, бяла... в по-предишните ми дни.
Ето рана имам аз голяма -
червена, кална и сълзи.
На коляното ми цяла яма!
Паднах, станах и боли...
© Карина Костадинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
