Изминаха се ден и два, след месеца година,

Обърна се, и в миг разбра:

Животът не е песен мила.

Няма радост, липсва смях, губи се и мъничка искрица

И от теб големият пожар,

литва като птица.

Лицето младо, ала сбръчкана душата,

и детето в тебе бавно гасне,

дали си спомня то, че молеше се да порасне?

Мечтите си забрави в сандъка,

зарови своето сърце и плам до тях,

а непризнаващите ти живота,

станаха за тебе цар.

И гониха те, ритаха те, теб и твоите мечти,

а после с думи благи те примамват

"ела при нас, със нас тръгни"

И ти отиваш, ненамиращ никъде утеха,

като бедняка молещ за една монета,

Присламчваш се, и бориш се,

като вълните в бурните морета.

И нито Господ чува твоята молитва,

нито в дните болката ти стихва.
Но "няма да е все така", тези думи ти помни!

Колелото се върти, върти, върти..