Изминаха се ден и два, след месеца година,
Обърна се, и в миг разбра:
Животът не е песен мила.
Няма радост, липсва смях, губи се и мъничка искрица
И от теб големият пожар,
литва като птица.
Лицето младо, ала сбръчкана душата,
и детето в тебе бавно гасне,
дали си спомня то, че молеше се да порасне?
Мечтите си забрави в сандъка,
зарови своето сърце и плам до тях,
а непризнаващите ти живота, ...