25.05.2016 г., 20:01

Колелото

462 0 0

Изминаха се ден и два, след месеца година,

Обърна се, и в миг разбра:

Животът не е песен мила.

 

Няма радост, липсва смях, губи се и мъничка искрица

И от теб големият пожар,

литва като птица.

 

Лицето младо, ала сбръчкана душата,

и детето в тебе бавно гасне,

дали си спомня то, че молеше се да порасне?

 

Мечтите си забрави в сандъка,

зарови своето сърце и плам до тях,

а непризнаващите ти живота,

станаха за тебе цар.

 

И гониха те, ритаха те, теб и твоите мечти,

а после с думи благи те примамват

"ела при нас, със нас тръгни"

 

И ти отиваш, ненамиращ никъде утеха,

като бедняка молещ за една монета,

Присламчваш се, и бориш се,

като вълните в бурните морета.

 

И нито Господ чува твоята молитва,

нито в дните болката ти стихва.
Но "няма да е все така", тези думи ти помни!

Колелото се върти, върти, върти..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Константинова Всички права запазени

За вечната борба в живота.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...