29 jul 2011, 22:21

Колесницата 

  Poesía » Otra
537 0 17

 

Колесницата

............................


Намерих те, когато зажадняха дните
и златен прах забули бистрото небе.
Проскърцват колелата на мечтите,
поостаряха и юздите, а ти защо не бе

до мен, когато ме разсипваха на молекули
горчивите желания на хлебната ми пита?
Нареждаш сноповете като вавилонски кули,
прибирайки с ръка кичур от обич ненапита.

Ще паднат на хармана. Зърното ще звънне.
Стопанинът на хляба на хорото ще се хване.
Ще се търкулнат някъде децата му в тревите 
и своята съдба ще гонят - корен да остане.

Ще вдигне сърпът бледото си острие от вечност.
Плашливите щурци ще се заскитат без постеля,
а ти, Жътварке, ще запридаш в житната къделя
горещата извивка на пространствата от нежност.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??