Колесницата
Колесницата
............................
Намерих те, когато зажадняха дните
и златен прах забули бистрото небе.
Проскърцват колелата на мечтите,
поостаряха и юздите, а ти защо не бе
до мен, когато ме разсипваха на молекули
горчивите желания на хлебната ми пита?
Нареждаш сноповете като вавилонски кули,
прибирайки с ръка кичур от обич ненапита.
Ще паднат на хармана. Зърното ще звънне.
Стопанинът на хляба на хорото ще се хване.
Ще се търкулнат някъде децата му в тревите
и своята съдба ще гонят - корен да остане.
Ще вдигне сърпът бледото си острие от вечност.
Плашливите щурци ще се заскитат без постеля,
а ти, Жътварке, ще запридаш в житната къделя
горещата извивка на пространствата от нежност.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря!
