29.07.2011 г., 22:21 ч.

Колесницата 

  Поезия » Друга
539 0 17

 

Колесницата

............................


Намерих те, когато зажадняха дните
и златен прах забули бистрото небе.
Проскърцват колелата на мечтите,
поостаряха и юздите, а ти защо не бе

до мен, когато ме разсипваха на молекули
горчивите желания на хлебната ми пита?
Нареждаш сноповете като вавилонски кули,
прибирайки с ръка кичур от обич ненапита.

Ще паднат на хармана. Зърното ще звънне.
Стопанинът на хляба на хорото ще се хване.
Ще се търкулнат някъде децата му в тревите 
и своята съдба ще гонят - корен да остане.

Ще вдигне сърпът бледото си острие от вечност.
Плашливите щурци ще се заскитат без постеля,
а ти, Жътварке, ще запридаш в житната къделя
горещата извивка на пространствата от нежност.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??