20 sept 2022, 20:57

Колесници

  Poesía » Otra
526 1 4

Небесни колесници летят си нависоко

и чертаят тайно човешките ни бъднини.

Юздите дърпат здраво те на сетивата

и душите предизвикват към нови висоти.

 

За лудият им бяг и измерението тяхно

нехаем впили в материалното очи.

Градим, творим, рушим, чертаем,

сякаш вечно ще ни има сред земни красоти.

 

И следваме съдба предначертана сляпо.

По пътеките утъпкани вървим с наведени глави.

Взор нагоре не желаем да отправим дори, ако

силен конски тропот спокойствието ни руши.

 

А когато катаклизми разтърсят ни живота,

удари болест или природата ни се гневи,

досещаме се късно, че всички имаме задача

ближният да любим повече от себе си дори.

 

Рисуваме тогава позлатени колесници.

Забелязваме дъгата появила се след дъжд.

Търсим безнадеждно път към свободата

и мечтаем да изчезнам от този омагьосан, труден път.

 

И така ще бъде докато ни има.

Щом разтърсени сме от матрицата ще дирим брод,

по който с колесница да преминем

към по-духовен, чист, щастлив живот.

 

20.09.2022 Ким Джаксън

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ай, това с космическата енергия много ми хареса и се радвам, че стихът предизвиква размисъл! Много благодаря, Миночка! 😊❤
  • Интересен стих, има космическа енергия и зарежда, води до размисъл! Хареса ми Ким и посланието също!
  • Много благодаря за хубавите думи, Джаки! ❤
    Напоследък съм философски настроена в стиховете. 😁 А идеята за този ми дойде по странен, за мен, начин...
  • Много хубав стих и послание, Ким! И мъдрост и опитност! Поздравявам те!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...