Sep 20, 2022, 8:57 PM

Колесници

  Poetry » Other
531 1 4

Небесни колесници летят си нависоко

и чертаят тайно човешките ни бъднини.

Юздите дърпат здраво те на сетивата

и душите предизвикват към нови висоти.

 

За лудият им бяг и измерението тяхно

нехаем впили в материалното очи.

Градим, творим, рушим, чертаем,

сякаш вечно ще ни има сред земни красоти.

 

И следваме съдба предначертана сляпо.

По пътеките утъпкани вървим с наведени глави.

Взор нагоре не желаем да отправим дори, ако

силен конски тропот спокойствието ни руши.

 

А когато катаклизми разтърсят ни живота,

удари болест или природата ни се гневи,

досещаме се късно, че всички имаме задача

ближният да любим повече от себе си дори.

 

Рисуваме тогава позлатени колесници.

Забелязваме дъгата появила се след дъжд.

Търсим безнадеждно път към свободата

и мечтаем да изчезнам от този омагьосан, труден път.

 

И така ще бъде докато ни има.

Щом разтърсени сме от матрицата ще дирим брод,

по който с колесница да преминем

към по-духовен, чист, щастлив живот.

 

20.09.2022 Ким Джаксън

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ай, това с космическата енергия много ми хареса и се радвам, че стихът предизвиква размисъл! Много благодаря, Миночка! 😊❤
  • Интересен стих, има космическа енергия и зарежда, води до размисъл! Хареса ми Ким и посланието също!
  • Много благодаря за хубавите думи, Джаки! ❤
    Напоследък съм философски настроена в стиховете. 😁 А идеята за този ми дойде по странен, за мен, начин...
  • Много хубав стих и послание, Ким! И мъдрост и опитност! Поздравявам те!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...