Колибката

6 jul 2012, 22:05

Poesía » Otra

505 0 1

Колибката

Вървях в гората, рукна дъжд.

Укри ме там колибка малка.

Благослових добрия мъж

направил я от кал и камък...

Оставил я за сушина

на хора и на горски твари

и знам: с душевна добрина

е зидал кривите дувари...

А кой е бил, това не знам...

Навярно в работа улисан

той името си горе, там

над входа, после не изписал...

д-р Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.