jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

6.07.2012 г., 22:05

Колибката

Поезия » Друга

681 0 1

Колибката

Вървях в гората, рукна дъжд.

Укри ме там колибка малка.

Благослових добрия мъж

направил я от кал и камък...

Оставил я за сушина

на хора и на горски твари

и знам: с душевна добрина

е зидал кривите дувари...

А кой е бил, това не знам...

Навярно в работа улисан

той името си горе, там

над входа, после не изписал...

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0