Колибката
Вървях в гората, рукна дъжд.
Укри ме там колибка малка.
Благослових добрия мъж
направил я от кал и камък...
Оставил я за сушина
на хора и на горски твари
и знам: с душевна добрина
е зидал кривите дувари...
А кой е бил, това не знам...
Навярно в работа улисан
той името си горе, там
над входа, после не изписал...
д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
