Колко дни ще тънат - като в гъсти храсти -
мечтите ни - натъпкани във сак
при буркани с лютеница и ракията-първак,
между дрехите и четката за зъби -
вещи - като дъждовни гъби в клетка,
не оставили за спомени грам място?
Колко седмици ще бъдат все така по седем дни -
кой от кой по-всекидневни,
с имена измислени и глупаво напевни,
обричащи мига да бъде вечност,
която като мързелива течност
влива се във вените на нашите души? ...