Колко?
Колко дни ще тънат - като в гъсти храсти -
мечтите ни - натъпкани във сак
при буркани с лютеница и ракията-първак,
между дрехите и четката за зъби -
вещи - като дъждовни гъби в клетка,
не оставили за спомени грам място?
Колко седмици ще бъдат все така по седем дни -
кой от кой по-всекидневни,
с имена измислени и глупаво напевни,
обричащи мига да бъде вечност,
която като мързелива течност
влива се във вените на нашите души?
Колко години трябва да минат
докато небето почернее цяло,
а нощта окъпе се в искрящо бяло -
когато сламата ще пее блус,
а ние - в стар очукан автобус - ще се смеем
на цялата объркана картина?
22.02.2013
© Цветозар Цаков All rights reserved.
