По измислена стълба се качвам в небето
или просто намирам пътечка в морето...
От какво се спасявам? Дали от пръстта?
Изтънява и границата с лудостта...
Колко искам да седна с приятели стари,
ала все ни разделят летища и гари...
Да изпием по чашка, да бродим без цел...
Всичко друго измама е, дявол го взел!
© Димитринка Калева Todos los derechos reservados
Хареса ми различния тон в двете четиристишия!