Oct 1, 2013, 10:10 PM

Колко искам

  Poetry » Other
704 0 2

                      

              

 

По измислена стълба се качвам в небето

или просто намирам пътечка в морето...

От какво се спасявам? Дали от пръстта?

Изтънява и границата с лудостта...

 

Колко искам да седна с приятели стари,

ала все ни разделят летища и гари...

Да изпием по чашка, да бродим без цел...

Всичко друго измама е, дявол го взел!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитринка Калева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...