Oct 1, 2013, 10:10 PM

Колко искам

  Poetry » Other
706 0 2

                      

              

 

По измислена стълба се качвам в небето

или просто намирам пътечка в морето...

От какво се спасявам? Дали от пръстта?

Изтънява и границата с лудостта...

 

Колко искам да седна с приятели стари,

ала все ни разделят летища и гари...

Да изпием по чашка, да бродим без цел...

Всичко друго измама е, дявол го взел!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитринка Калева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...