15 abr 2008, 21:58

Колко ли ще издържат?!

  Poesía
804 0 4

Къде ли любовта се крие?!

Дали не я намираме в смъртта?!

Клепачите ми натежават... Спри ме!

Увиснала съм на ръба!

 

Лъжите ми ме тласкат долу,

надеждите от восък я крепят -

душата опустяла. Колко?!

Колко ли ще издържат?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "НЕ спирай да търсиш и ще намериш" са казали хората...Вярвай в това и ще намираш всичко което търсиш... {}
  • тъжно...много тъжно...поетично откровение..
    прегръщам те с обич, мила Теодора.
  • Сякаш стоях над дълбока пропаст, докато четох стиха ти... Тъжен и изстрадан стих, гледай по-ведро! Поздрав
  • Любовта е навсякъде около Теб... огледай се! Дано надеждите ти са по-силни от... лъжите.. (hug)

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...