15 апр. 2008 г., 21:58

Колко ли ще издържат?!

806 0 4

Къде ли любовта се крие?!

Дали не я намираме в смъртта?!

Клепачите ми натежават... Спри ме!

Увиснала съм на ръба!

 

Лъжите ми ме тласкат долу,

надеждите от восък я крепят -

душата опустяла. Колко?!

Колко ли ще издържат?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "НЕ спирай да търсиш и ще намериш" са казали хората...Вярвай в това и ще намираш всичко което търсиш... {}
  • тъжно...много тъжно...поетично откровение..
    прегръщам те с обич, мила Теодора.
  • Сякаш стоях над дълбока пропаст, докато четох стиха ти... Тъжен и изстрадан стих, гледай по-ведро! Поздрав
  • Любовта е навсякъде около Теб... огледай се! Дано надеждите ти са по-силни от... лъжите.. (hug)

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...