15.04.2008 г., 21:58

Колко ли ще издържат?!

802 0 4

Къде ли любовта се крие?!

Дали не я намираме в смъртта?!

Клепачите ми натежават... Спри ме!

Увиснала съм на ръба!

 

Лъжите ми ме тласкат долу,

надеждите от восък я крепят -

душата опустяла. Колко?!

Колко ли ще издържат?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "НЕ спирай да търсиш и ще намериш" са казали хората...Вярвай в това и ще намираш всичко което търсиш... {}
  • тъжно...много тъжно...поетично откровение..
    прегръщам те с обич, мила Теодора.
  • Сякаш стоях над дълбока пропаст, докато четох стиха ти... Тъжен и изстрадан стих, гледай по-ведро! Поздрав
  • Любовта е навсякъде около Теб... огледай се! Дано надеждите ти са по-силни от... лъжите.. (hug)

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....