Колко нежност,
колко любов
струи от твоите очи,
ах, как се потапям
в тези дълбоки реки.
А как ми говорят
и нежно напяват...
Искрени, нежни,
така съкровени!
Продължавай, не спирай...
Нека докосват,
нека пленяват...
Нека в сърцето диря оставят!
Каква е тази магия,
тази огнена стихия,
която така ме завладява
и на душата покой не дава.
Високо в небето,
дълбоко в морето,
по пътища светли
те ме отнасят...
Вятър повява, а слънцето гали -
горещи желания в мене разпали!
© Дияна Дамянова Todos los derechos reservados