28 авг. 2008 г., 08:49

Колко нежност...

1K 0 3

Колко нежност,

колко любов

струи от твоите очи,

ах, как се потапям

 в тези дълбоки реки.

 

 

А как ми говорят

 и нежно напяват...

Искрени, нежни,

така съкровени!

 

 

Продължавай, не спирай...

Нека докосват,

нека пленяват...

Нека в сърцето диря оставят!

 

 

Каква е тази магия,

 тази огнена стихия,

която така ме завладява

 и на душата покой не дава.

 

 

Високо в небето,

дълбоко в морето,

по пътища светли

те ме отнасят...

 

 

Вятър повява, а слънцето гали -

горещи желания в мене разпали!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...