11 nov 2007, 18:24
Колко още
Колко още ще ме караш да страдам.
Не ти ли беше достатъчно, че уби и
последната ми надежда за любов.
Може би не... Може би искаш да
ме изпепелиш цялата. Да погазиш и
малкото достойнство, което ми остана.
Душата ми превърна в жалка скитница.
Вкопчи се в сърцето ми със остри нокти
и го разкъса на хиляди парченца.
Какво още искаш да ми вземеш?
В мен остана само самота...
© Александра Николова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Самотата е и време за почивка и преосмисляне.
Но желая бързо да си отиде от теб. С много обич. -
Самотата е временно състояние, Алекс, ние сме с теб!
-
Много тъга... Желая ти да загубиш самотата...
-
Тъжно, но хубаво...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Никой не може да ни го отнеме,освен ако ние не му разришим!
Прекрасен стих,от прекрасно момиче!