Колко още ще ме караш да страдам.
Не ти ли беше достатъчно, че уби и
последната ми надежда за любов.
Може би не... Може би искаш да
ме изпепелиш цялата. Да погазиш и
малкото достойнство, което ми остана.
Душата ми превърна в жалка скитница.
Вкопчи се в сърцето ми със остри нокти
и го разкъса на хиляди парченца.
Какво още искаш да ми вземеш?
В мен остана само самота...
© Александра Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
