15 sept 2009, 12:21

Колко още

1K 0 1

                                               Колко още

 

Колко още ще търпя

тази мъка бавно да убива?

Колко още мога да простя

с надеждата пак да съм щастлива?

 

Колко отменени срещи?

Празен идва всеки ден.

Толкова ли ти е лесно

да се откажеш именно от мен?

 

Аз - човекът на когото се опираш,

когато животът идва, за да те сломи

и когато пред трудностите спираш,

пак аз - човекът, който казва "продължи".

 

Това заслужих - за мене ясно е,

да искам нещо в замяна - наивно ще е.

Любовта ми безплатна е,

несправедливостта ти - завинаги е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Незабравка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...