Колко още

Колко още ще търпя

тази мъка бавно да убива?

Колко още мога да простя

с надеждата пак да съм щастлива?

Колко отменени срещи?

Празен идва всеки ден.

Толкова ли ти е лесно

да се откажеш именно от мен?

Аз - човекът на когото се опираш,

когато животът идва, за да те сломи

и когато пред трудностите спираш,

пак аз - човекът, който казва "продължи".

Това заслужих - за мене ясно е,

да искам нещо в замяна - наивно ще е.

Любовта ми безплатна е,

несправедливостта ти - завинаги е!