Колко още
Колко още
Колко още ще търпя
тази мъка бавно да убива?
Колко още мога да простя
с надеждата пак да съм щастлива?
Колко отменени срещи?
Празен идва всеки ден.
Толкова ли ти е лесно
да се откажеш именно от мен?
Аз - човекът на когото се опираш,
когато животът идва, за да те сломи
и когато пред трудностите спираш,
пак аз - човекът, който казва "продължи".
Това заслужих - за мене ясно е,
да искам нещо в замяна - наивно ще е.
Любовта ми безплатна е,
несправедливостта ти - завинаги е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Незабравка Иванова Всички права запазени
