Колко пъти съдбата
разсече с меч сърцето ми,
колко пъти тъгата
се изписа на лицето ми?
Колко пъти тайно плаках
далеч от другите?
Колко пъти щастието чаках,
скрита в ъгъла?
Колко пъти живота проклинах
и мразех всичко наоколо?
Колко пъти към тебе изтивах
и възръщах си огъня?
Колко пъти? - Хиляди пъти,
опитвам да забравя -
горчивата болка, огромната мъка,
но не се получава.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados