Nov 19, 2007, 8:00 AM

Колко пъти

  Poetry
838 0 5

Колко пъти съдбата

разсече с меч сърцето ми,

колко пъти тъгата

се изписа на лицето ми?

Колко пъти тайно плаках

далеч от другите?

Колко пъти щастието чаках,

скрита в ъгъла?

Колко пъти живота проклинах

и мразех всичко наоколо?

Колко пъти към тебе изтивах

и възръщах си огъня?

Колко пъти? - Хиляди пъти,

опитвам да забравя -

горчивата болка, огромната мъка,

но не се получава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...