23 ago 2024, 21:29

Колко са

  Poesía » Civil
638 2 1

 

Понеже сме южняци- тарикати,

намират се за всичко оправдания:

със робството , с червените примати,

с погрешните разчети и послания...

 

А всъщност сме народ от пияндета,

та няма начин да поемем риска

и сметка да потърсим, не вендета,

защото просто никой не му стиска.

 

И пак ни водят слепите пастири

със мозъци натъпкани в търбусите,

купуват власт с кебапчета и бири

и вместо нас гласуват автобусите.

 

Едно магаре, сложено начело

във листата, ще влезе в парламента,

но колко са кажете вие смело

и нека прогласуваме процента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалността е скучна,сива.
    Битува в нас:криво-ляво...
    Но надеждата е още жива:
    жънем вместо зърно плява!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...