joanna_vas (Йоанна)
223 460
28 jul 2005, 22:14

Колко си ми липсвал 

  Poesía
849 0 3
Да прибутваш бавно вятъра със длан,
вълна достигнала
открехнатия ти прозорец,
през който полъха е като нежен трепет
на моето присъствие с Любов.
А пръстите на утрото разрошват
пространствата
разпуснали коси около нас...
Афекта е до дъх паталогичен.
Метаморфозата от пламнали представи
е признак и на носталгичност.
Така разбирам колко си ми липсвал!

© Йоанна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??