joanna_vas (Йоанна)
223 460
28.07.2005 г., 22:14 ч.

Колко си ми липсвал 

  Поезия
848 0 3
Да прибутваш бавно вятъра със длан,
вълна достигнала
открехнатия ти прозорец,
през който полъха е като нежен трепет
на моето присъствие с Любов.
А пръстите на утрото разрошват
пространствата
разпуснали коси около нас...
Афекта е до дъх паталогичен.
Метаморфозата от пламнали представи
е признак и на носталгичност.
Така разбирам колко си ми липсвал!

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??