joanna_vas (Йоанна)
223 460
Jul 28, 2005, 10:14 PM

Колко си ми липсвал 

  Poetry
896 0 3
Да прибутваш бавно вятъра със длан,
вълна достигнала
открехнатия ти прозорец,
през който полъха е като нежен трепет
на моето присъствие с Любов.
А пръстите на утрото разрошват
пространствата
разпуснали коси около нас...
Афекта е до дъх паталогичен.
Метаморфозата от пламнали представи
е признак и на носталгичност.
Така разбирам колко си ми липсвал!

© Йоанна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??