27 sept 2014, 20:18

Колко силно те обичам

  Poesía
881 0 4

Колко силно те обичам - не разбра,
затуй чувствам се така,
сред нощите тихи, обляна в самота,
плаче ли, плаче - моята душа!

И като скитница в тъмнината,
бродя по улиците с тишината,
проклинам си съдбата,
че останах жена-неразбрана!

А толкоз думи и действия различни,
пропилях на вятъра, дни - безлични,
очаквайки само едно,
любов, от мъжко същество!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите ти са златни за мен!
  • Нима мислиш, че които не плачат толкова силно колкото тебе не ги боли? Както вече ти казах под първото ти стихотворение - вероятно той също те чака и ще бъде с роза. При такава силна чувствителност, вътрешна и външна красота няма как да не те чака.
  • Или бъркам много, или съм твърде чувствителна....
  • Ето от това няма нужда - излишен е този силен плач. Или нещо някъде пак бъркаш.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...