Колко силно те обичам - не разбра,
затуй чувствам се така,
сред нощите тихи, обляна в самота,
плаче ли, плаче - моята душа!
И като скитница в тъмнината,
бродя по улиците с тишината,
проклинам си съдбата,
че останах жена-неразбрана!
А толкоз думи и действия различни,
пропилях на вятъра, дни - безлични,
очаквайки само едно,
любов, от мъжко същество!