27 сент. 2014 г., 20:18

Колко силно те обичам

883 0 4

Колко силно те обичам - не разбра,
затуй чувствам се така,
сред нощите тихи, обляна в самота,
плаче ли, плаче - моята душа!

И като скитница в тъмнината,
бродя по улиците с тишината,
проклинам си съдбата,
че останах жена-неразбрана!

А толкоз думи и действия различни,
пропилях на вятъра, дни - безлични,
очаквайки само едно,
любов, от мъжко същество!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите ти са златни за мен!
  • Нима мислиш, че които не плачат толкова силно колкото тебе не ги боли? Както вече ти казах под първото ти стихотворение - вероятно той също те чака и ще бъде с роза. При такава силна чувствителност, вътрешна и външна красота няма как да не те чака.
  • Или бъркам много, или съм твърде чувствителна....
  • Ето от това няма нужда - излишен е този силен плач. Или нещо някъде пак бъркаш.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...