Колко тъжна съм...
ТЪЖНА СЪМ...
ГОСПОДИ...
Любовта как за мен не достигна?!
Как от всекиго други не можех...
до мечтите красиви да стигна???
Тази тъжна душа ще проплаква...
и ще вие от нужда за обич...
Тази липса до край ще оплаква...
в самотата...
единствено своя...
Колко бедна без нея...
съм, Боже!!!
Не достигнала нейните двери...
Как посоката свята обърках...
А ДУШАТА МИ МИР НЕ НАМЕРИ?!
Колко тъжна съм...
© Красимира Касабова Todos los derechos reservados
НАТЪЖАВА..