22 февр. 2012 г., 21:59

Колко тъжна съм...

1.6K 0 2



Колко тъжна съм...

ТЪЖНА СЪМ...

ГОСПОДИ...

Любовта как за мен не достигна?!

Как от всекиго други не можех...

до мечтите красиви да стигна???

 

Тази тъжна душа ще проплаква...

и ще вие от нужда за обич...

Тази липса до край ще оплаква...

в самотата...

единствено своя...

 

Колко бедна без нея...

съм, Боже!!!

Не достигнала нейните двери...

Как посоката свята обърках...

А ДУШАТА МИ МИР НЕ НАМЕРИ?!

 

Колко тъжна съм...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Касабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...