22.02.2012 г., 21:59

Колко тъжна съм...

1.6K 0 2



Колко тъжна съм...

ТЪЖНА СЪМ...

ГОСПОДИ...

Любовта как за мен не достигна?!

Как от всекиго други не можех...

до мечтите красиви да стигна???

 

Тази тъжна душа ще проплаква...

и ще вие от нужда за обич...

Тази липса до край ще оплаква...

в самотата...

единствено своя...

 

Колко бедна без нея...

съм, Боже!!!

Не достигнала нейните двери...

Как посоката свята обърках...

А ДУШАТА МИ МИР НЕ НАМЕРИ?!

 

Колко тъжна съм...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...