11 jun 2017, 20:41  

Конформизъм

  Poesía
509 0 0

Изтрий го онова писмо,
в което ти се моля
да идваш в моите мечти
до атоми подробен!

Съгласна съм от своя свят
писма като ми пращаш,
да няма име, нито град
по плика ненадраскан.

Размислих, по-добре бъди
все тъй необяснимо
привличащ като миг незрим,
тъй нежен и безимен!

И себе си ще разкрася
и вместо злободневи,
ще ти изпращам със писма
лирически напеви.

Ти говори ми чудеса,
разказвай ми фантазии;
не ще те питам за деня ти,
щом това те дразни.

Аз мога по заобиколен път 
за тебе да науча
онези простички неща, 
които ти се случват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...