11.06.2017 г., 20:41  

Конформизъм

502 0 0

Изтрий го онова писмо,
в което ти се моля
да идваш в моите мечти
до атоми подробен!

Съгласна съм от своя свят
писма като ми пращаш,
да няма име, нито град
по плика ненадраскан.

Размислих, по-добре бъди
все тъй необяснимо
привличащ като миг незрим,
тъй нежен и безимен!

И себе си ще разкрася
и вместо злободневи,
ще ти изпращам със писма
лирически напеви.

Ти говори ми чудеса,
разказвай ми фантазии;
не ще те питам за деня ти,
щом това те дразни.

Аз мога по заобиколен път 
за тебе да науча
онези простички неща, 
които ти се случват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...