5 mar 2015, 22:04

Компас за бездомници 

  Poesía » Otra
635 0 6

Въздушни кули - приказки прозират,

когато крият същността си на миражи.

Пчели, забили жило пак умират -

не може никой от света да се предпази.

 

Най-преданите рози ще увяхнат,

ако ги гледа някой без да ги обича.

Безчувствените теолози се съмняват,

че вярата е винаги метафизична.

 

Зад всяка неизказаност крилата

се крие болка - безпризорна и бездънна.

Копнежът син разби лимита на земята,

но после доброволно се завърна.

 

Най-слънчевите дни са мимолетни,

страхът на облак от съмнения прилича.

Най-праведните мисли са бездетни,

дори изплашената им надежда да отрича.

 

Безпаметните чувства са проводник

на всяко разминаване безгласно.

Гладът е храма и компаса на бездомник,

изгубил спомена за бъдеще прекрасно.

 

 

 

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, много хубаво казано, ти си много надарен автор, с дълбоки възприятия, както и много интелигентна и интересна личност, така че мнението ти е голям комплимент за мен!
    Обичам да пиша така, поезията ни дава шанс да разкриваме себе си без притеснения, за това сме тук, за да споделяме душите си и да намираме сродни такива.
  • Благодаря много, Анахид!
    Удоволствието е и мое!
  • Благодаря много на всички за позитивните коментари,
    високите оценки и топло отношение!
    Признателен съм ви!
  • Силно! Поздрав!
  • Браво!
  • Георги,поздравления за силния стих!
    "Въздушни кули -приказки прозират,
    когато крият същността си на миражи.
    Пчели, забили жило пак умират -
    не може никой от света да се предпази"
Propuestas
: ??:??