Компас за бездомници
Въздушни кули - приказки прозират,
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази.
Най-преданите рози ще увяхнат,
ако ги гледа някой без да ги обича.
Безчувствените теолози се съмняват,
че вярата е винаги метафизична.
Зад всяка неизказаност крилата
се крие болка - безпризорна и бездънна.
Копнежът син разби лимита на земята,
но после доброволно се завърна.
Най-слънчевите дни са мимолетни,
страхът на облак от съмнения прилича.
Най-праведните мисли са бездетни,
дори изплашената им надежда да отрича.
Безпаметните чувства са проводник
на всяко разминаване безгласно.
Гладът е храма и компаса на бездомник,
изгубил спомена за бъдеще прекрасно.
© Георги All rights reserved.
