Компас за бездомници
Въздушни кули - приказки прозират,
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази.
Най-преданите рози ще увяхнат,
ако ги гледа някой без да ги обича.
Безчувствените теолози се съмняват,
че вярата е винаги метафизична.
Зад всяка неизказаност крилата
се крие болка - безпризорна и бездънна.
Копнежът син разби лимита на земята,
но после доброволно се завърна.
Най-слънчевите дни са мимолетни,
страхът на облак от съмнения прилича.
Най-праведните мисли са бездетни,
дори изплашената им надежда да отрича.
Безпаметните чувства са проводник
на всяко разминаване безгласно.
Гладът е храма и компаса на бездомник,
изгубил спомена за бъдеще прекрасно.
© Георги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря много, Анахид!
Удоволствието е и мое! -
Благодаря много на всички за позитивните коментари,
високите оценки и топло отношение!
Признателен съм ви! -
Силно! Поздрав!
-
Браво!
-
Георги,поздравления за силния стих!
"Въздушни кули -приказки прозират,
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Обичам да пиша така, поезията ни дава шанс да разкриваме себе си без притеснения, за това сме тук, за да споделяме душите си и да намираме сродни такива.