11 abr 2017, 13:51

Кому си нужна?

  Poesía » Otra
400 0 0

Като светъл лъч от южните простори

надежда слаба погледът ми заслепи,

а колко яростно душата ми се бори –

пътят ѝ навеки да изпепели.

 

Кому си нужна ти, надеждо,

щом искрата ти е толкоз ефимерна,

и щом сърцето, тръпнещо горещо,

захвърляш го без свян във бездната безмерна?

 

Защо се връщаш пак потайно

на този пристан, изоставен тъй отдавна?

Да, морето на живота е безкрайно,

но ладията ми е закотвена безславна.

 

Ти разпалваш само смъртния копнеж

по блянове напразни и сиротни,

и сред крясъка на тътнещата гмеж,

очите ми се лутат пак самотни.

 

Остави ме да дочакам в тишина,

на този бряг в омайната прохлада,

отварянето на небесната врата

и слизането на всевечната пощада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...