11 апр. 2017 г., 13:51

Кому си нужна?

401 0 0

Като светъл лъч от южните простори

надежда слаба погледът ми заслепи,

а колко яростно душата ми се бори –

пътят ѝ навеки да изпепели.

 

Кому си нужна ти, надеждо,

щом искрата ти е толкоз ефимерна,

и щом сърцето, тръпнещо горещо,

захвърляш го без свян във бездната безмерна?

 

Защо се връщаш пак потайно

на този пристан, изоставен тъй отдавна?

Да, морето на живота е безкрайно,

но ладията ми е закотвена безславна.

 

Ти разпалваш само смъртния копнеж

по блянове напразни и сиротни,

и сред крясъка на тътнещата гмеж,

очите ми се лутат пак самотни.

 

Остави ме да дочакам в тишина,

на този бряг в омайната прохлада,

отварянето на небесната врата

и слизането на всевечната пощада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...