Като светъл лъч от южните простори
надежда слаба погледът ми заслепи,
а колко яростно душата ми се бори –
пътят ѝ навеки да изпепели.
Кому си нужна ти, надеждо,
щом искрата ти е толкоз ефимерна,
и щом сърцето, тръпнещо горещо,
захвърляш го без свян във бездната безмерна?
Защо се връщаш пак потайно
на този пристан, изоставен тъй отдавна?
Да, морето на живота е безкрайно,
но ладията ми е закотвена безславна. ...