20 mar 2007, 22:55

кон за кокошка:)

  Poesía
643 0 4
Сврях се, кротка Пенелопа,
в ъгъла да си тъка... плета...
Чувам ги – приятелки, колежки:
„Абе, тъЙ дъската да ти хлопа,
че не смяташ с кръшкане и със забежки
да накажеш твойто чудо, Одисей!
Той сирени морски обладава,
стъпил нейде на далечен бряг
и без свян хетери покорява,
докога ще чакаш, мила, тоз юнак?!”
И подават мълком щит сребреещ –
ех... капака на луксозен жсм,
под който трябва да го зърна
и да повярвам, че е груб серсем.

А аз пък под лъчите на изтляващата свещ
плета ръкава му за ризка – от коприва.
И мисля си, дано се върне здрав и свеж,
ръцете ми във треска се извиват...


работата е кон за кокошка,
и ще го посрещна със супа от камъчета;)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...