20.03.2007 г., 22:55

кон за кокошка:)

637 0 4
Сврях се, кротка Пенелопа,
в ъгъла да си тъка... плета...
Чувам ги – приятелки, колежки:
„Абе, тъЙ дъската да ти хлопа,
че не смяташ с кръшкане и със забежки
да накажеш твойто чудо, Одисей!
Той сирени морски обладава,
стъпил нейде на далечен бряг
и без свян хетери покорява,
докога ще чакаш, мила, тоз юнак?!”
И подават мълком щит сребреещ –
ех... капака на луксозен жсм,
под който трябва да го зърна
и да повярвам, че е груб серсем.

А аз пък под лъчите на изтляващата свещ
плета ръкава му за ризка – от коприва.
И мисля си, дано се върне здрав и свеж,
ръцете ми във треска се извиват...


работата е кон за кокошка,
и ще го посрещна със супа от камъчета;)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...