кон за кокошка:)
в ъгъла да си тъка... плета...
Чувам ги – приятелки, колежки:
„Абе, тъЙ дъската да ти хлопа,
че не смяташ с кръшкане и със забежки
да накажеш твойто чудо, Одисей!
Той сирени морски обладава,
стъпил нейде на далечен бряг
и без свян хетери покорява,
докога ще чакаш, мила, тоз юнак?!”
И подават мълком щит сребреещ –
ех... капака на луксозен жсм,
под който трябва да го зърна
и да повярвам, че е груб серсем.
А аз пък под лъчите на изтляващата свещ
плета ръкава му за ризка – от коприва.
И мисля си, дано се върне здрав и свеж,
ръцете ми във треска се извиват...
работата е кон за кокошка,
и ще го посрещна със супа от камъчета;)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени