20 мар. 2007 г., 22:55

кон за кокошка:) 

  Поэзия
444 0 4
Сврях се, кротка Пенелопа,
в ъгъла да си тъка... плета...
Чувам ги – приятелки, колежки:
„Абе, тъЙ дъската да ти хлопа,
че не смяташ с кръшкане и със забежки
да накажеш твойто чудо, Одисей!
Той сирени морски обладава,
стъпил нейде на далечен бряг
и без свян хетери покорява,
докога ще чакаш, мила, тоз юнак?!”
И подават мълком щит сребреещ –
ех... капака на луксозен жсм,
под който трябва да го зърна
и да повярвам, че е груб серсем.

А аз пък под лъчите на изтляващата свещ
плета ръкава му за ризка – от коприва.
И мисля си, дано се върне здрав и свеж,
ръцете ми във треска се извиват...


работата е кон за кокошка,
и ще го посрещна със супа от камъчета;)

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??