20 мар. 2007 г., 22:55

кон за кокошка:)

639 0 4
Сврях се, кротка Пенелопа,
в ъгъла да си тъка... плета...
Чувам ги – приятелки, колежки:
„Абе, тъЙ дъската да ти хлопа,
че не смяташ с кръшкане и със забежки
да накажеш твойто чудо, Одисей!
Той сирени морски обладава,
стъпил нейде на далечен бряг
и без свян хетери покорява,
докога ще чакаш, мила, тоз юнак?!”
И подават мълком щит сребреещ –
ех... капака на луксозен жсм,
под който трябва да го зърна
и да повярвам, че е груб серсем.

А аз пък под лъчите на изтляващата свещ
плета ръкава му за ризка – от коприва.
И мисля си, дано се върне здрав и свеж,
ръцете ми във треска се извиват...


работата е кон за кокошка,
и ще го посрещна със супа от камъчета;)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...