Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката.
Лицето ти е мокро.
Дъждът е само твоя вик,
защото съм се случила.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados