nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
Nov 7, 2018, 8:41 AM

Концентрично 

  Poetry » Other
446 0 2

Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката.

 

Лицето ти е мокро.
Дъждът е само твоя вик,
защото съм се случила.

 

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??